Душата ми е смисъла незнаен
и озарението на огнения бог;
като стих пленяващ и потаен,
като глътка от загадъчния сок.
Мечти ангелогласни ме зоват
и с мелодия се вричат на зората;
песента им влюбено творят
бленуваните феи на красотата.
В моя свят ухание копнея-
аромат от ангели добит,
като лъх безимен да разлея
кръвта им в пролетния миг…
Аз съм зов, сияйно озарен,
на чакал и прогледнал роб;
моя път, във обич отразен,
е в сънища всемирен брод.