Не притихвай плахо в моя глас
–аз съм ангел-пречисто въжделение,
Копнежна обич и екстаз
–за теб:кристал и вдъхновение!
Свещено видение ли ще бъда
Или в душата ти мечтаещия зов?
Като сън всемирен да пребъда,
Като Бог на Бленувана Любов.
Вдъхновен живота ще рисувам,
Ще създавам жадувания свят,
Като ден в нощта ти ще нахлувам
Носещ лъх на пролетния цвят.
Аз ще бъда невиждано сияние
На ярки утрини безбройни,
Сред тъма лъчисто упование
За скитник в бурите поройни.
А ти си трепет от порива пленен
–копнежа тебе покорява.
Като залез в болка зароден
Аз умирам-стиха ще озарява.
Край сенки злокобно се възраждам
И царувам в скрежен свят.
Аз страсти тъмни ще посаждам:
В душите демоничен цвят.
Притихни в моя леден глас
–аз съм обич и метежно привидение!
Мистична горест и захлас,
Господар на ново измерение!