В недрата на моето съзнание
Роди се образ непознат.
Обгърна ме пречисто желание,
Изпълни ме всемирен заряд.
Във вярност себе си отдавах,
Копнеех красивия му лик,
Героично демони сразявах,
Воювах без меч и без щит.
Но станах пленник на изгнание
И с мрака битката изгубих.
В замъка на плашещо създание
Захвърлен все се будих.
А образа красив и тъй далечен
Не спираше в мене да гори.
На магията му съм аз обречен
В храма на злочестите зори.
Но нима ми трябва дерзание?
Защо е нужен всемирен заряд?
Душата ми е мрачно послание
–космически,огнен снаряд!