Във нощта ли тихи вопли чувах-
сподавен отглас от нежна самота?
Сред градини тайнствени бленувах
копнеж на тъжна,есенна бреза.
Тя шептеше с обич моето име
и разказа приказка в захлас,
на любовта си, при която скри ме,
на хризантеми в магичен час.
Тази скръбна,есенна легенда
съм я слушал някога преди
и зная пак аз влюбен ще посегна
да отпия от нейните сълзи!
Сега е зима и тихи песни чувам-
снежинки пеят в нежна самота,
брезата в съня си не дочувам,
а светъл повик на хубава жена…
януари 2021